Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
4. Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба.
5. Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи.
6. Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко.
7. Бягай от глупав човек, у когото не забелязваш разумни уста.
8. Мъдростта на разумния е да знае пътя си, а глупостта на безразсъдните е заблуда.
9. Глупците се смеят над греха, а посред праведните има благоволение.
10. Сърцето знае тъгата на душата си, и чужд се не меси в радостта му.
11. Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти.
12. Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.
13. И при смях някога сърцето боли, и краят на радостта бива тъга.
14. Човек с развратено сърце ще се насити от своите пътища, и добрият — от своите.
15. Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища.
16. Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян.
17. Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен.
18. Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание.
19. Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите — при вратата на праведника.
20. Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели.
21. Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е.
22. Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите.
23. От всеки труд има печалба, а от празнословие — само вреда.
24. Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост.
25. Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи.
26. В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище.
27. Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.
28. В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря.
29. У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости.
30. Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите.
31. Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се.
32. За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда.
33. Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда.
34. Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести.
35. Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори.
Глава 15.
1. (Гневът и разумни погубва.) Кротък отговор гняв отвръща, а обидна дума ярост възбужда.
2. На мъдри езикът добри знания изказва, а на глупци устата глупост изригват.
3. Очите Господни са на всяко място: те виждат лошите и добрите.
4. Кротък език е дърво за живот, а необуздан е съкрушение на духа.
5. Глупав нехае към бащина си поука; а който слуша изобличения, благоразумен е. (В многото правда има голяма сила, а нечестивците ще бъдат изкоренени от земята.)
6. В къщата на праведника — обилни съкровища, а в печалбата на нечестивеца — разсипия.
7. На мъдри устата знание разнасят, но сърцето на глупавите не върши това.
8. На нечестиви жертвата е гнусота пред Господа, а на праведни молитвата е благоугодна Нему.
9. На нечестивец пътят е гнусота пред Господа, а който ходи по пътя на правдата, него Той обича.
10. Лошо е наказанието за оногова, който се отклонява от пътя, и който мрази изобличение, ще погине.
11. Преизподнята и Авадон са открити пред Господа, още повече — сърцата на синовете човешки.
12. Разпътният не обича ония, които го изобличават, и не ще иде при мъдрите.
13. Весело сърце прави лицето весело, а при сърдечна скръб духът отпада.
14. На разумен сърцето знание търси, а на глупци устата с глупост се хранят.
15. На злочестника всички дни са тъжни; а комуто сърце е весело, у него е винаги пир.
16. По-добре малко, но със страх Господен, нежели голямо съкровище, и с него тревоги.
17. По-добре ястие от зеленчук, и с него любов, нежели угоен вол, и с него омраза.
18. Сприхав човек раздори подига, а търпелив разпри уталожва.
19. Пътят на мързеливия е като трънен плет, а пътят на праведните е гладък.
20. Мъдър син радва баща си, а глупав човек нехае за майка си.
21. За малоумен глупостта е радост, а разумен човек ходи по правия път.
22. Без съвещание предприятия се разстройват, а при множество съветници те успяват.
23. Радост за човека е добрият отговор от устата му, и колко добра е дума, казана о’време!
24. За мъдрия пътят на живота е нагоре, за да се отклони от преизподнята долу.